17 июл. 2024 г., 04:12

Да вярвам ли

314 1 2

 

 

 

Вярвам!? В какво? Боже, моля се в добро.

Найстина дай ни вяра... че доброто

носи вяра, спомени, сълзи... поквара.

Болка стара, незараснала самота.

 

Бях тук... искрен, без задръжки.

Вярвах, обичах, отдавах се...

и за какво, предатели, Светът загива?

А ние с теб играем на война!

 

Вярвам, че доброто пътя ще намери.

Пътят на добрият войн...

Ще те прегърне в нощ студена...

и ще ти даде покоя на доблеста.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Винаги съм се радвал когато бъда разбран.Благодаря,Приятелю за голямата подкрепа и за вярата ти в мен!Младене!!!Благодаря на прочелите моят скромен стих,за мен значи много!До нови.
  • Силен и изстрадан стих със забележителен финал:

    "Вярвам, че доброто пътя ще намери.
    Пътят на добрият войн...
    Ще те прегърне в нощ студена...
    и ще ти даде покоя на доблеста."

    Поздравление, Ачо! Разтърсващо си го казал.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...