14 jul 2018, 20:49

Децата ни пътуват

  Poesía
1.2K 3 1

Не искаш да пътуваш надалече,

защото с теб е споменът за вкъщи...

Но трябва да приемеш, сине, вече -

той винаги назад ще те завръща...

 

Пътувай, опознай света наяве,

а не от разказ чужд или пък спомен.

Човекът на света ще те направи

пътуването – този акт тъй скромен...

 

И колкото отиваш по-далече

той – споменът, завинаги остава...

Стои си там и никому не пречи,

ала пътуването друг човек те прави...

 

Където и да си, и да се връщаш

или ако решил си  да оставаш,

в сърцето, да, ти все ще носиш „вкъщи“...

А споменът държи сърцето здраво...!

 

Пътувайки – света ще опознаеш,

защото ще го опознаеш лично.

Прави което истински желаеш

а вкъщи , знай, че всички те обичат...

 

Домът е там, където най-щастлив си.

Случайно, ако е далеч оттука

от тебе само, сине, си зависи

да го решиш - желая ти сполука!

 

8 юли 2018

Георги Ванчев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво родителско напътствие в една красива поетична форма! Поздравления, Георги!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...