14.07.2018 г., 20:49

Децата ни пътуват

1.2K 3 1

Не искаш да пътуваш надалече,

защото с теб е споменът за вкъщи...

Но трябва да приемеш, сине, вече -

той винаги назад ще те завръща...

 

Пътувай, опознай света наяве,

а не от разказ чужд или пък спомен.

Човекът на света ще те направи

пътуването – този акт тъй скромен...

 

И колкото отиваш по-далече

той – споменът, завинаги остава...

Стои си там и никому не пречи,

ала пътуването друг човек те прави...

 

Където и да си, и да се връщаш

или ако решил си  да оставаш,

в сърцето, да, ти все ще носиш „вкъщи“...

А споменът държи сърцето здраво...!

 

Пътувайки – света ще опознаеш,

защото ще го опознаеш лично.

Прави което истински желаеш

а вкъщи , знай, че всички те обичат...

 

Домът е там, където най-щастлив си.

Случайно, ако е далеч оттука

от тебе само, сине, си зависи

да го решиш - желая ти сполука!

 

8 юли 2018

Георги Ванчев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво родителско напътствие в една красива поетична форма! Поздравления, Георги!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...