Jul 14, 2018, 8:49 PM

Децата ни пътуват

  Poetry
1.2K 3 1

Не искаш да пътуваш надалече,

защото с теб е споменът за вкъщи...

Но трябва да приемеш, сине, вече -

той винаги назад ще те завръща...

 

Пътувай, опознай света наяве,

а не от разказ чужд или пък спомен.

Човекът на света ще те направи

пътуването – този акт тъй скромен...

 

И колкото отиваш по-далече

той – споменът, завинаги остава...

Стои си там и никому не пречи,

ала пътуването друг човек те прави...

 

Където и да си, и да се връщаш

или ако решил си  да оставаш,

в сърцето, да, ти все ще носиш „вкъщи“...

А споменът държи сърцето здраво...!

 

Пътувайки – света ще опознаеш,

защото ще го опознаеш лично.

Прави което истински желаеш

а вкъщи , знай, че всички те обичат...

 

Домът е там, където най-щастлив си.

Случайно, ако е далеч оттука

от тебе само, сине, си зависи

да го решиш - желая ти сполука!

 

8 юли 2018

Георги Ванчев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво родителско напътствие в една красива поетична форма! Поздравления, Георги!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...