15 may 2011, 13:38

Деградация 

  Poesía » Otra
873 0 17

Загърбил святост, прошка, идеал,
се връщаш в допотопната си същност –
дивакът в теб реве така могъщо,
 че срутва всеки стар пиедестал.

А всеки нов стремеж към висота
е предварително в курбан принесен,
и кански вик е всяка прежна песен,
и все по-незавидна – участта,

която като меч дамоклев висва
 над бедната глава и те орисва -
в каторгата на твоя нисък лоб,

отчаян, безпросветен и убог,
невярващ нито в дявол, нито в Бог,
сам да копаеш за духа си гроб.

© Владимир Виденов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??