May 15, 2011, 1:38 PM

Деградация 

  Poetry » Other
872 0 17

Загърбил святост, прошка, идеал,
се връщаш в допотопната си същност –
дивакът в теб реве така могъщо,
 че срутва всеки стар пиедестал.

А всеки нов стремеж към висота
е предварително в курбан принесен,
и кански вик е всяка прежна песен,
и все по-незавидна – участта,

която като меч дамоклев висва
 над бедната глава и те орисва -
в каторгата на твоя нисък лоб,

отчаян, безпросветен и убог,
невярващ нито в дявол, нито в Бог,
сам да копаеш за духа си гроб.

© Владимир Виденов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??