15 мая 2011 г., 13:38

Деградация 

  Поэзия » Другая
887 0 17

Загърбил святост, прошка, идеал,
се връщаш в допотопната си същност –
дивакът в теб реве така могъщо,
 че срутва всеки стар пиедестал.

А всеки нов стремеж към висота
е предварително в курбан принесен,
и кански вик е всяка прежна песен,
и все по-незавидна – участта,

която като меч дамоклев висва
 над бедната глава и те орисва -
в каторгата на твоя нисък лоб,

отчаян, безпросветен и убог,
невярващ нито в дявол, нито в Бог,
сам да копаеш за духа си гроб.

© Владимир Виденов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??