Загърбил святост, прошка, идеал,
се връщаш в допотопната си същност –
дивакът в теб реве така могъщо,
че срутва всеки стар пиедестал.
А всеки нов стремеж към висота
е предварително в курбан принесен,
и кански вик е всяка прежна песен,
и все по-незавидна – участта,
която като меч дамоклев висва
над бедната глава и те орисва -
в каторгата на твоя нисък лоб,
отчаян, безпросветен и убог, ...