15.05.2011 г., 13:38 ч.

Деградация 

  Поезия » Друга
890 0 17

Загърбил святост, прошка, идеал,
се връщаш в допотопната си същност –
дивакът в теб реве така могъщо,
 че срутва всеки стар пиедестал.

А всеки нов стремеж към висота
е предварително в курбан принесен,
и кански вик е всяка прежна песен,
и все по-незавидна – участта,

която като меч дамоклев висва
 над бедната глава и те орисва -
в каторгата на твоя нисък лоб,

отчаян, безпросветен и убог,
невярващ нито в дявол, нито в Бог,
сам да копаеш за духа си гроб.

© Владимир Виденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??