11 ene 2013, 12:51

Декември се побира във троха

922 0 22

Януари - надежда, закътана в жито,

февруари го смила на бяло брашно.

От него сръчно март замесва пита,

април следи растящото тесто.

Изпича май на слънцето погача,

посреща юни гости отдалеч.

Щурци през юли огласяват здрача,

със август тропат гостите хорце.

Септември тъжен гостите изпраща,

октомври чисти двора със метла,

ноември рони сълзи по листата.

Декември е последната троха,

останала на масата случайно,

в очакване на гладни ветрове,

в очакване на коледния празник

надежди житни във душите да посее...

За да започне пак да се повтаря

на дните въртележковият път.

Със куп надежди тръгва януари,

декември се побира във троха...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...