Jan 11, 2013, 12:51 PM

Декември се побира във троха

920 0 22

Януари - надежда, закътана в жито,

февруари го смила на бяло брашно.

От него сръчно март замесва пита,

април следи растящото тесто.

Изпича май на слънцето погача,

посреща юни гости отдалеч.

Щурци през юли огласяват здрача,

със август тропат гостите хорце.

Септември тъжен гостите изпраща,

октомври чисти двора със метла,

ноември рони сълзи по листата.

Декември е последната троха,

останала на масата случайно,

в очакване на гладни ветрове,

в очакване на коледния празник

надежди житни във душите да посее...

За да започне пак да се повтаря

на дните въртележковият път.

Със куп надежди тръгва януари,

декември се побира във троха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...