Jan 11, 2013, 12:51 PM

Декември се побира във троха

919 0 22

Януари - надежда, закътана в жито,

февруари го смила на бяло брашно.

От него сръчно март замесва пита,

април следи растящото тесто.

Изпича май на слънцето погача,

посреща юни гости отдалеч.

Щурци през юли огласяват здрача,

със август тропат гостите хорце.

Септември тъжен гостите изпраща,

октомври чисти двора със метла,

ноември рони сълзи по листата.

Декември е последната троха,

останала на масата случайно,

в очакване на гладни ветрове,

в очакване на коледния празник

надежди житни във душите да посее...

За да започне пак да се повтаря

на дните въртележковият път.

Със куп надежди тръгва януари,

декември се побира във троха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...