11.01.2013 г., 12:51

Декември се побира във троха

916 0 22

Януари - надежда, закътана в жито,

февруари го смила на бяло брашно.

От него сръчно март замесва пита,

април следи растящото тесто.

Изпича май на слънцето погача,

посреща юни гости отдалеч.

Щурци през юли огласяват здрача,

със август тропат гостите хорце.

Септември тъжен гостите изпраща,

октомври чисти двора със метла,

ноември рони сълзи по листата.

Декември е последната троха,

останала на масата случайно,

в очакване на гладни ветрове,

в очакване на коледния празник

надежди житни във душите да посее...

За да започне пак да се повтаря

на дните въртележковият път.

Със куп надежди тръгва януари,

декември се побира във троха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...