11 янв. 2013 г., 12:51

Декември се побира във троха

918 0 22

Януари - надежда, закътана в жито,

февруари го смила на бяло брашно.

От него сръчно март замесва пита,

април следи растящото тесто.

Изпича май на слънцето погача,

посреща юни гости отдалеч.

Щурци през юли огласяват здрача,

със август тропат гостите хорце.

Септември тъжен гостите изпраща,

октомври чисти двора със метла,

ноември рони сълзи по листата.

Декември е последната троха,

останала на масата случайно,

в очакване на гладни ветрове,

в очакване на коледния празник

надежди житни във душите да посее...

За да започне пак да се повтаря

на дните въртележковият път.

Със куп надежди тръгва януари,

декември се побира във троха...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...