19 ago 2023, 15:45

Дете на Бога

  Poesía
357 3 2

ДЕТЕ НА БОГА

 

... дали защото праведно живях – и с Божието слово писах книги,
дори и да умра – не ме е страх! – отвъд ще пея с летните авлиги,
със бъдещето време съм на "ти", със миналото тъй добре се знаем,
че се надявам – Бог да ми прости? – което дадох и го взех назаем,
един ли ви оставих светъл стих в пространствата над мен необозрими?

 

И колко ли светулчици спасих във вихрите на светлите си рими?
И просяка пред килнатия храм нахраних го – и пихме две-три бири.
И съм готов на всекиго да дам душата си, която с арфа свири.
С риск да изглеждам пълен идиот, и аз смирено ще си чакам края.
В прекрасната измислица – Живот! – аз бях дете, потеглило към Рая.

 

17 август 2023 г.
гр. Варна, 19, 45 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "И колко ли светулчици спасих във вихрите на светлите си рими?"
    Светъл ден, спасителю на светулчици!
  • Остани си винаги такъв и спасявай светулчиците във вихрите на светлите си рими.

    Няма такава поезия.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....