19 ago 2023, 15:45

Дете на Бога

  Poesía
360 3 2

ДЕТЕ НА БОГА

 

... дали защото праведно живях – и с Божието слово писах книги,
дори и да умра – не ме е страх! – отвъд ще пея с летните авлиги,
със бъдещето време съм на "ти", със миналото тъй добре се знаем,
че се надявам – Бог да ми прости? – което дадох и го взех назаем,
един ли ви оставих светъл стих в пространствата над мен необозрими?

 

И колко ли светулчици спасих във вихрите на светлите си рими?
И просяка пред килнатия храм нахраних го – и пихме две-три бири.
И съм готов на всекиго да дам душата си, която с арфа свири.
С риск да изглеждам пълен идиот, и аз смирено ще си чакам края.
В прекрасната измислица – Живот! – аз бях дете, потеглило към Рая.

 

17 август 2023 г.
гр. Варна, 19, 45 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "И колко ли светулчици спасих във вихрите на светлите си рими?"
    Светъл ден, спасителю на светулчици!
  • Остани си винаги такъв и спасявай светулчиците във вихрите на светлите си рими.

    Няма такава поезия.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...