19.08.2023 г., 15:45

Дете на Бога

362 3 2

ДЕТЕ НА БОГА

 

... дали защото праведно живях – и с Божието слово писах книги,
дори и да умра – не ме е страх! – отвъд ще пея с летните авлиги,
със бъдещето време съм на "ти", със миналото тъй добре се знаем,
че се надявам – Бог да ми прости? – което дадох и го взех назаем,
един ли ви оставих светъл стих в пространствата над мен необозрими?

 

И колко ли светулчици спасих във вихрите на светлите си рими?
И просяка пред килнатия храм нахраних го – и пихме две-три бири.
И съм готов на всекиго да дам душата си, която с арфа свири.
С риск да изглеждам пълен идиот, и аз смирено ще си чакам края.
В прекрасната измислица – Живот! – аз бях дете, потеглило към Рая.

 

17 август 2023 г.
гр. Варна, 19, 45 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "И колко ли светулчици спасих във вихрите на светлите си рими?"
    Светъл ден, спасителю на светулчици!
  • Остани си винаги такъв и спасявай светулчиците във вихрите на светлите си рими.

    Няма такава поезия.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...