Aug 19, 2023, 3:45 PM

Дете на Бога

  Poetry
359 3 2

ДЕТЕ НА БОГА

 

... дали защото праведно живях – и с Божието слово писах книги,
дори и да умра – не ме е страх! – отвъд ще пея с летните авлиги,
със бъдещето време съм на "ти", със миналото тъй добре се знаем,
че се надявам – Бог да ми прости? – което дадох и го взех назаем,
един ли ви оставих светъл стих в пространствата над мен необозрими?

 

И колко ли светулчици спасих във вихрите на светлите си рими?
И просяка пред килнатия храм нахраних го – и пихме две-три бири.
И съм готов на всекиго да дам душата си, която с арфа свири.
С риск да изглеждам пълен идиот, и аз смирено ще си чакам края.
В прекрасната измислица – Живот! – аз бях дете, потеглило към Рая.

 

17 август 2023 г.
гр. Варна, 19, 45 ч.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • "И колко ли светулчици спасих във вихрите на светлите си рими?"
    Светъл ден, спасителю на светулчици!
  • Остани си винаги такъв и спасявай светулчиците във вихрите на светлите си рими.

    Няма такава поезия.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...