19 sept 2025, 9:13

Дете на улицата

  Poesía » Civil
230 1 1
Дете на улицата

 

Нямам майка, татко! Аз съм сам!

И не знам защо съм се родил!

Раснах сред бездушната тълпа.

Залъка си с други съм делил!

Всеки изгрев срещах със сълзи.

Молех се на Бог да ми помага

и изпращах залеза с мечти!

Исках от съдбата да избягам!

Бях щастлив и за коричка хляб

подхвърлена така, като на куче.

Да,бях щастлив и с нея бях богат!

Едва ли друго щеше да се случи?

Отхвърлен, изоставен, нежелан

опитвах се да плувам в сивотата.

Потъвах в този бурен океан.

Изплувах пак, и въпреки тълпата!

Преборих се със бурните вълни.

Укротих със воля ветровете!

Преодолях по пътя стръмнини!

Докоснах се със страст до върховете!

Преборих се със сивата тълпа

и продължих напред към светлината!

Преборих се със бурната вълна,

със хорската мълва! Със суетата!

 

18.09.2025 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...