Дете на улицата
Дете на улицата
Нямам майка, татко! Аз съм сам!
И не знам защо съм се родил!
Раснах сред бездушната тълпа.
Залъка си с други съм делил!
Всеки изгрев срещах със сълзи.
Молех се на Бог да ми помага
и изпращах залеза с мечти!
Исках от съдбата да избягам!
Бях щастлив и за коричка хляб
подхвърлена така, като на куче.
Да,бях щастлив и с нея бях богат!
Едва ли друго щеше да се случи?
Отхвърлен, изоставен, нежелан
опитвах се да плувам в сивотата.
Потъвах в този бурен океан.
Изплувах пак, и въпреки тълпата!
Преборих се със бурните вълни.
Укротих със воля ветровете!
Преодолях по пътя стръмнини!
Докоснах се със страст до върховете!
Преборих се със сивата тълпа
и продължих напред към светлината!
Преборих се със бурната вълна,
със хорската мълва! Със суетата!
18.09.2025 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
