Sep 19, 2025, 9:13 AM

Дете на улицата

  Poetry » Civic
231 1 1
Дете на улицата

 

Нямам майка, татко! Аз съм сам!

И не знам защо съм се родил!

Раснах сред бездушната тълпа.

Залъка си с други съм делил!

Всеки изгрев срещах със сълзи.

Молех се на Бог да ми помага

и изпращах залеза с мечти!

Исках от съдбата да избягам!

Бях щастлив и за коричка хляб

подхвърлена така, като на куче.

Да,бях щастлив и с нея бях богат!

Едва ли друго щеше да се случи?

Отхвърлен, изоставен, нежелан

опитвах се да плувам в сивотата.

Потъвах в този бурен океан.

Изплувах пак, и въпреки тълпата!

Преборих се със бурните вълни.

Укротих със воля ветровете!

Преодолях по пътя стръмнини!

Докоснах се със страст до върховете!

Преборих се със сивата тълпа

и продължих напред към светлината!

Преборих се със бурната вълна,

със хорската мълва! Със суетата!

 

18.09.2025 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...