Дете на улицата
Дете на улицата
Нямам майка, татко! Аз съм сам!
И не знам защо съм се родил!
Раснах сред бездушната тълпа.
Залъка си с други съм делил!
Всеки изгрев срещах със сълзи.
Молех се на Бог да ми помага
и изпращах залеза с мечти!
Исках от съдбата да избягам!
Бях щастлив и за коричка хляб
подхвърлена така, като на куче.
Да,бях щастлив и с нея бях богат!
Едва ли друго щеше да се случи?
Отхвърлен, изоставен, нежелан
опитвах се да плувам в сивотата.
Потъвах в този бурен океан.
Изплувах пак, и въпреки тълпата!
Преборих се със бурните вълни.
Укротих със воля ветровете!
Преодолях по пътя стръмнини!
Докоснах се със страст до върховете!
Преборих се със сивата тълпа
и продължих напред към светлината!
Преборих се със бурната вълна,
със хорската мълва! Със суетата!
18.09.2025 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Иванов Все права защищены