19 сент. 2025 г., 09:13

Дете на улицата

229 1 1
Дете на улицата

 

Нямам майка, татко! Аз съм сам!

И не знам защо съм се родил!

Раснах сред бездушната тълпа.

Залъка си с други съм делил!

Всеки изгрев срещах със сълзи.

Молех се на Бог да ми помага

и изпращах залеза с мечти!

Исках от съдбата да избягам!

Бях щастлив и за коричка хляб

подхвърлена така, като на куче.

Да,бях щастлив и с нея бях богат!

Едва ли друго щеше да се случи?

Отхвърлен, изоставен, нежелан

опитвах се да плувам в сивотата.

Потъвах в този бурен океан.

Изплувах пак, и въпреки тълпата!

Преборих се със бурните вълни.

Укротих със воля ветровете!

Преодолях по пътя стръмнини!

Докоснах се със страст до върховете!

Преборих се със сивата тълпа

и продължих напред към светлината!

Преборих се със бурната вълна,

със хорската мълва! Със суетата!

 

18.09.2025 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...