Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
15 nov 2015, 20:35

Детето на Афродита 

  Poesía
1437 0 16

 

Не търся ред в разбъркания свят,

но искам да напипам тази жилка,

която безпогрешно води там,

към чувството, че още има смисъл.

Тогава ще успея да съзра

красивото дете, което сяда

до тихия прозорец, а градът

пред него капе синкаво-оранжев.

И то ще е такова, че във мен

ще стане също толкова красиво.

А после ще е лесно. Възхитен,

ще чувствам, че съм лек и съм пречистен,

че тази неумела доброта,

която досега съм репетирал,

е лесна като дишане и тя

самичка от очите ми извира.

Ще бъда дух с човешки рамена,

ще стъпвам през градини с маргарити

и искрено на всякоя жена

ще кажа "Добър вечер, Афродита" –

със онзи непосилно предан тон,

със който ще засрамя всяка ревност.

Ще бъда бистър – и ще съм стъкло,

три много тънки, чисти милиметра,

подпрели като стъклено перде

без никакво излишно колебание

нослето на красивото дете,

което гледа как градът сияе.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??