ZAPP (Запрян Колев) ZAPP (Запрян Колев)
140
24 ago 2011, 21:14

Диалектика

975 0 35

            Диалектика

 

 

Бавно стихват чувства,

нажежени  нявга  до  червено...

неусетно овладяваме изкуство

да преминем през деня смирено.

 

Годините сложили са знак

за една предизвестена есен,

но защо ли тръпна и очаквам пак

мелодията на позната песен?

 

И питам се понякога смутено:

Нима по склона битието слиза?

Римува вятърът тъга... и е студено

вече със младежката ми риза.

 

Отминават хора и сезони...

но остават неизтритите следи,

за други небосвода тайни рони -

семената наши в тъмните бразди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ZAPP (Запрян Колев)
    ZAPP (Запрян Колев)
    Благодаря,Сеси!Кой ли може да избяга от истината?
    Благодаря,Ирена!Поетичния език е особено нещо,понякога е по-неразбираем от чуждия.Радвам се, че в стиховете си ние се разбираме с лекота.Хубав ден!
  • renika67 (Ирена Георгиева)
    renika67 (Ирена Георгиева)
    Ох...за съжаление много истинско и много близко.Поздрав приятелю!
  • странница (Сеси)
    странница (Сеси)
    Много истина има в стиха ти!
  • ZAPP (Запрян Колев)
    ZAPP (Запрян Колев)
    И може да свърши на другата година ...като много мои приятели.Това е в аванс.Благодаря!
  • petkonpet (Петър Петров)
    petkonpet (Петър Петров)
    Хайде, хайде, толкоз млад и вече ...
    Мъжът започва истинския живот след 55-тата годишнина. Зная го от личен опит
    Всяка нова есен
    идва с нова песен

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0