Aug 24, 2011, 9:14 PM

Диалектика

973 0 35

            Диалектика

 

 

Бавно стихват чувства,

нажежени  нявга  до  червено...

неусетно овладяваме изкуство

да преминем през деня смирено.

 

Годините сложили са знак

за една предизвестена есен,

но защо ли тръпна и очаквам пак

мелодията на позната песен?

 

И питам се понякога смутено:

Нима по склона битието слиза?

Римува вятърът тъга... и е студено

вече със младежката ми риза.

 

Отминават хора и сезони...

но остават неизтритите следи,

за други небосвода тайни рони -

семената наши в тъмните бразди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Сеси!Кой ли може да избяга от истината?
    Благодаря,Ирена!Поетичния език е особено нещо,понякога е по-неразбираем от чуждия.Радвам се, че в стиховете си ние се разбираме с лекота.Хубав ден!
  • Ох...за съжаление много истинско и много близко.Поздрав приятелю!
  • Много истина има в стиха ти!
  • И може да свърши на другата година ...като много мои приятели.Това е в аванс.Благодаря!
  • Хайде, хайде, толкоз млад и вече ...
    Мъжът започва истинския живот след 55-тата годишнина. Зная го от личен опит
    Всяка нова есен
    идва с нова песен

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...