Диалектика
Бавно стихват чувства,
нажежени нявга до червено...
неусетно овладяваме изкуство
да преминем през деня смирено.
Годините сложили са знак
за една предизвестена есен,
но защо ли тръпна и очаквам пак
мелодията на позната песен?
И питам се понякога смутено:
Нима по склона битието слиза?
Римува вятърът тъга... и е студено ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up