Диалектика
Диалектика
Бавно стихват чувства,
нажежени нявга до червено...
неусетно овладяваме изкуство
да преминем през деня смирено.
Годините сложили са знак
за една предизвестена есен,
но защо ли тръпна и очаквам пак
мелодията на позната песен?
И питам се понякога смутено:
Нима по склона битието слиза?
Римува вятърът тъга... и е студено
вече със младежката ми риза.
Отминават хора и сезони...
но остават неизтритите следи,
за други небосвода тайни рони -
семената наши в тъмните бразди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
