Диалектика
Диалектика
Бавно стихват чувства,
нажежени нявга до червено...
неусетно овладяваме изкуство
да преминем през деня смирено.
Годините сложили са знак
за една предизвестена есен,
но защо ли тръпна и очаквам пак
мелодията на позната песен?
И питам се понякога смутено:
Нима по склона битието слиза?
Римува вятърът тъга... и е студено
вече със младежката ми риза.
Отминават хора и сезони...
но остават неизтритите следи,
за други небосвода тайни рони -
семената наши в тъмните бразди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Запрян Колев Все права защищены
