30 oct 2018, 9:02

Диалектика на времето 

  Poesía » Verso acróstico, Formas graves
2849 20 22
Сонетен венец
1.
Спотайват се и обич, и омраза,
завесата е вдигната със стон.
Свободните столове, както язви,
дълбаят в полупразния салон.
Пропусната е уводната фраза
на първия отиващ си сезон.
Износени субтитри. Ще подразнят
незрящия за явния резон.
Завърта се прожекцията мудно
и слага запечатаните щрихи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??