Диалектика на времето
Сонетен венец
1.
Спотайват се и обич, и омраза,
завесата е вдигната със стон.
Свободните столове, както язви,
дълбаят в полупразния салон.
Пропусната е уводната фраза
на първия отиващ си сезон.
Износени субтитри. Ще подразнят
незрящия за явния резон.
Завърта се прожекцията мудно
и слага запечатаните щрихи
пред зрителя, до болка уморен
от ритъма на делника си труден.
Заглъхва светлината, и е тихо,
екранът към света е замъглен.
2.
Екранът към света е замъглен
от ледения дъх на януари,
а дланите си, стария ни клен
по стъклената карта е прокарал.
И мирисът на детството у мен
събужда се от липовата пара.
Закъкрил ли е чайника в рефрен,
изгубеният спомен се повтаря.
И нищо, че притиснат е от студ
на чимове в замръзналата пръст –
такава е началната му фаза.
Отдала се на порива си луд,
чертае меланхолията кръст.
Задраскано е времето напразно.
3.
Задраскано е времето напразно,
и зимата, напълнила със сняг
дълбоко февруарската си пазва,
разбухнала е преспите си пак.
На двора са ми ангелите. Аз ли
безкрили ги рисувах? Да е знак,
че няма да си тръгнат на талази,
щом падне непосилния ми мрак.
Сами са си проправили пъртина,
посипана с кристалчетата захар
от пръстите на вятъра студен.
Кой в тъмното по нея си замина?
Да можеше сега да ми помаха
от сивото на вчерашния ден...
4.
От сивото на вчерашния ден
отърсиха се хълмовете ловко.
Живецът, от смъртта си прероден
с въздишката на мартенския повей,
заслуша се, в омая запленен,
на птиците в измисления говор.
Разбуди се и кълна кадифен,
че пътя му напред ще е съдбовен.
Но някакво докосване, за миг,
ме стряска с невъзможното – сега
калинка по ръката ми полазва.
Преглъщам неиздадения вик –
забравена от времето шега
навярно битието преразказва.
5.
Навярно битието преразказва
сюжета на поредния си филм,
а бунта към света се е опазил
в прашасалата лента на април.
По локвите, с младежкия си разум,
врабците си играят на кадрил,
и сменят настроенията разни
с присъщо постоянство и със стил.
Дъждът е повторение на случки,
затракали в паважа кръговратно
от пролетна безсмисленост, освен
от грешките да можем да научим,
че капчицата помни от водата
история за вечност и за тлен.
6.
История за вечност и за тлен
през май е дефиниция за климат.
От нравите на бурята кален
е всеки, и с потребност да го има.
В морала на отприщения бент
борбата за надмощие е пример.
Умиращият днес, е прероден
от утрешния с неговото име.
Възражда се от птицата гнездо,
и плоден е затворения цвят,
но смисълът на думите е празен.
Кога ще проумея, че без дом,
в акорда на изгубения свят,
трептенето на струните е спазъм.
7.
Трептенето на струните е спазъм
без пръстите, намерили покой.
Ветрецът ли нанякъде ме блазни –
годините ми нямат още брой.
И юни неуверено прегазва
на дните пълноводния порой.
Докосва ме със залеза атлазен,
в ръцете ми се влюбва. И е мой!
Тогава се размиват правилата
на старите неписани закони.
Но мирисът на болка е солен,
че винаги е щастието кратко,
а тежък ни е жребият изконен
единствено в мълчание роден.
8.
Единствено в мълчание роден
когато е разсъмнало, и с пулса
по нишките на ризата от лен,
мистичен е от изгрева си юли.
Разгражда се пейзажът му зелен
от златното, на фини молекули.
Свободен е духът ми. Но е в плен
на слънцето, а фарът ми е кула.
Отворена е грешната кутия
и мислите, неканени, се връщат
с така необратимата ми жал.
Но хлопна ли капака, ще убия
надеждата, че мога да възкръсна
с езически хвалебствен ритуал.
9.
С езически хвалебствен ритуал
изпратила съм август да си иде.
Достатъчно ли с мене е живял,
и има ли в раздялата обида?
А лятото напомня на роял
със сянката си в прилива зазидан.
С безгласните си звуци е раздал
клавишите на счупените миди.
Тогава раковината ми шушне
с кръвта си от прерязаните вени
по ръбовете в острия прибой.
На спомените пяната се люшка,
и в гърлото ми сипкавата бленда
акустиката свива на кълбо.
10.
Акустиката свива на кълбо
септември с листопадното му ехо,
търкулва го в оранжевото – бос
и дрипав в овехтелите си дрехи.
А той – над нечовешкия си бой
на мавър в елегантната му крехкост,
едва ли е в очакване на бой,
но слага си пак есенни доспехи.
Умора е в ръката му, не меч,
а с шлема си уместно е прикрил
лицето на отдавнашната рана.
И къса е ораторската реч –
нали от неудобство е спестил
въпросите за всичко премълчано.
11.
Въпросите за всичко премълчано
са край на недописан епилог.
Октомври е начало на поанта
превърната в досаден монолог.
И вярваме в заблуда, че е рано
а времето – понятие без срок,
удобно ни е в старата лъжа, но
е казана от лошия пророк.
От смисъла на ранната ми есен
откъснати са страници, защото
не ябълка да беше ми подал,
а стиснала съм в шепата си кестен.
Изчезнат ли пасажи от живота
ненужен е Свещения Граал.
12.
Ненужен е Свещения Граал,
щом блудния ноември се прибира.
От древните скрижали е разбрал,
че живия все някога умира.
Кой вятър безвъзвратно е довял
тъгата на последната ни спирка?
Пристегнат е жалейният воал
с на въглищата тегавия мирис.
Пътеката е смъртният ни одър,
листата – грехове неизброими.
И стъпвайки по земния покров
не помним ни съперника си подъл,
ни тази надпревара да ни има,
а глътката от чистата любов.
13.
А глътката от чистата любов
е начинът да знаем, че декември,
макар да е първичен и суров,
закътал е в утробата си семе.
И стартът на живота ще е нов,
но с белег от предишното си време.
Очаквайки родилния си зов,
дълбоко в умовете ни ще дреме.
На Коледа ли стават чудеса,
или са ни Божествения дар
камбаните, дванадесет щом стане?
Обречен и в безсмъртието сам,
човекът е на себе си звезда,
способна да лекува паметта ни.
14.
Способна да лекува паметта ни
остава добротата, зад врати
залостени от потните ни длани.
А трябва да умеем да простим
на гордия, когато се покланя,
на тихия, преди да закрещи.
От гладен да не вземаме останки,
а в глутница да виждаме пастир.
Да пазим най-горчивия си плод,
виновния, в греха си да щадим.
Не съдници сме кой да е наказан.
Поуката е краен епизод –
в живота ни, на части неделим,
спотайват се и обич, и омраза.
15. Магистрал
Спотайват се и обич, и омраза,
Екранът към света е замъглен.
Задраскано е времето напразно
От сивото на вчерашния ден.
Навярно битието преразказва
История за вечност и за тлен,
Трептенето на струните е спазъм
Единствено в мълчание роден.
С езически хвалебствен ритуал
Акустиката свива на кълбо
Въпросите за всичко премълчано.
Ненужен е Свещения Граал,
А глътката от чистата любов,
Способна да лекува паметта ни.
© Петя Павлова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво! Моите уважения и поздравления! Бъди благословена!
-
Прекрасно!
-
Петя ! Как го написа!?
Браво ! -
Благодаря за удоволствието да прочета! Поздрави за прекрасните сонети!
-
Бравоо, браво и от мен! респектираща творба.
-
С удоволствие прочетох.
-
Благодаря за споделеното, Петя.
Продължавай уверено напред и нагоре!
Успех и радости!
-
Ехааа... Аплодисменти, Петя!
-
Елица, думите ти за бързото ми израстване като поет, ми припомниха историята на Менделеев. Казват, че една нощ просто сънувал таблицата! Но едва ли е толкова просто, защото години наред, преди това, той я е обмислял и се е мъчил да я създаде. Та, имайки предвид на колко години съм, и че откакто се помня поезията винаги ми е трепкала ей тук вътре, съвсем не е бързо. Но едва в последната година намерих пътя към "моето" писане. Благодаря на всички ви за отделеното време да прочетете венеца. А толкова добрите ви коментари са ми доказателство, че не съм сгрешила посоката. Благодаря!
-
Браво!
-
Няма да повтарям другите. Но това ми стана любимо:
"На двора са ми ангелите. Аз ли
безкрили ги рисувах? Да е знак,
че няма да си тръгнат на талази,
щом падне непосилния ми мрак." -
Да, всеки сезон е осъзнаване, въпреки, че докато си още в него, е неосъзнат. А кръговрата на сезоните е факт. Пътеката една и съща. Вървенето различно. Постепенно изглаждаш изказа си смислово, въпреки ограничаването на твърдите форми на набора от думи.
Но за мен си остава емоционалното очарование на краткото ти писане. Все още... -
Безупречно – и по съдържание, и по форма!
Наистина притежаваш талант, Петя, и неимоверно бързо растеш като поетеса.
Моите почитания! -
Поздрави за упорството, талантът е 1 % другото е работа.
И - малко вдъхновение -
Не съм наясно с много от високата литература тук, но го почувствах и изпитах огромно удоволствие и възхищение от това произведение!
-
Благодаря, Майсторе! Твоите думи за мен са с голяма стойност!
-
Това е не само високо техническо постижение - венец от сонети с двуримни октави с кръстосани рими, терцети със схема СДЕ СДЕ и акростишен магистрал, защото паралелно с това съдържа дълбоки философски размисли. Не се сещам да съм чел точно такъв от наш автор. Франце Прешерн има подобен, преведен от Кирил Кадийски. Римната му схема е различна. Сещам се за още два подобни в сайта.
Цикличността не се ограничава само в сезоните, а обхваща големия цикъл живот, част от който е настоящото пребиваване на временните ни материални обвивки, обитавани от душите ни.
Не ми е под ръка книгата да погледна, но мисля, че сонетите на М. Бунароти са преведени от Стоян Бакърджиев. -
Благодаря! За талант - не знам колко голям е нужен. Но със сигурност са нужни познания и разбиране. И най-важното, от което не се отклоних никога. Това е упорството. Това и ви пожелавам - упорство, за да постигате целите. И в този ред на мисли, ще завърша с терцетите от един сонет на Буонароти. Думи, които се превърнаха в мое мото. За съжаление не зная кой е преводач, и бих се радвала ако някой го назове, за да му отдадем дължимото.
Изящното изкуство овладява всеки,
ако със тайната му Бог го е създал,
ако в упорството остане дълголетен.
И ако зрящ за тайнствените му пътеки
родил съм се в света, от гняв разкъсван цял,
вий огъня, че му принадлежа, винете. -
Страхотно! Замисъл, постройка, внушение. Всичко!!
-
Наистина голям талант е необходим,за да напишеш сонетен магистрал!
Сонетен венец за първи път прочетох от Николай Лилиев. И оттогава наред със сонетите на Микеланджело Буонароти и Уйлям Шекспир изпитвам възхищение към тези творци, които следват богатата традиция на световната поетична класика.
Петя, приеми моите дълбоки почитания! -
Малцина могат да напишат сонетен магистрал, при това толкова ефектен и въздействащ! За него е нужен не само талант, а и мъдрост, обобщаваща живота.
Романьола Мирославова, (мир на праха й!), съпругата на Евтим Евтимов ме беше впечатлила преди години с това свое умение! Поднасям ти искреното си възхищение, Петя, респектиращо е това, което си направила, миличка! Аплодирам те! -
Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
