1 feb 2023, 8:11  

Дилема

  Poesía
642 1 0

Да останеш е толкова лесно,

даже храстът с рози е цъфнал

от зимното топло дихание,

награда за твойто търпение.

Да останеш е толкова трудно,

даже в камъка е поникнало цвете

и захапания от котката гълъб

отново криле е разперил.

Да си тръгнеш е толкова лесно,

даже усмивка получаваш в награда

от душата си, така уморена

от безкрайни стаени въздишки.

Да си тръгнеш е толкова трудно,

вратата като щит се изправя

пред душата ти, така уморена

от безкрайното твое търпение.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...