1 feb 2023, 8:11  

Дилема

  Poesía
636 1 0

Да останеш е толкова лесно,

даже храстът с рози е цъфнал

от зимното топло дихание,

награда за твойто търпение.

Да останеш е толкова трудно,

даже в камъка е поникнало цвете

и захапания от котката гълъб

отново криле е разперил.

Да си тръгнеш е толкова лесно,

даже усмивка получаваш в награда

от душата си, така уморена

от безкрайни стаени въздишки.

Да си тръгнеш е толкова трудно,

вратата като щит се изправя

пред душата ти, така уморена

от безкрайното твое търпение.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...