Feb 1, 2023, 8:11 AM  

Дилема

  Poetry
640 1 0

Да останеш е толкова лесно,

даже храстът с рози е цъфнал

от зимното топло дихание,

награда за твойто търпение.

Да останеш е толкова трудно,

даже в камъка е поникнало цвете

и захапания от котката гълъб

отново криле е разперил.

Да си тръгнеш е толкова лесно,

даже усмивка получаваш в награда

от душата си, така уморена

от безкрайни стаени въздишки.

Да си тръгнеш е толкова трудно,

вратата като щит се изправя

пред душата ти, така уморена

от безкрайното твое търпение.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...