1.02.2023 г., 8:11  

Дилема

633 1 0

Да останеш е толкова лесно,

даже храстът с рози е цъфнал

от зимното топло дихание,

награда за твойто търпение.

Да останеш е толкова трудно,

даже в камъка е поникнало цвете

и захапания от котката гълъб

отново криле е разперил.

Да си тръгнеш е толкова лесно,

даже усмивка получаваш в награда

от душата си, така уморена

от безкрайни стаени въздишки.

Да си тръгнеш е толкова трудно,

вратата като щит се изправя

пред душата ти, така уморена

от безкрайното твое търпение.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...