1 февр. 2023 г., 08:11  

Дилема

635 1 0

Да останеш е толкова лесно,

даже храстът с рози е цъфнал

от зимното топло дихание,

награда за твойто търпение.

Да останеш е толкова трудно,

даже в камъка е поникнало цвете

и захапания от котката гълъб

отново криле е разперил.

Да си тръгнеш е толкова лесно,

даже усмивка получаваш в награда

от душата си, така уморена

от безкрайни стаени въздишки.

Да си тръгнеш е толкова трудно,

вратата като щит се изправя

пред душата ти, така уморена

от безкрайното твое търпение.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...