25 jul 2021, 23:05

Джобно стихче

  Poesía
926 3 12

В джоба си намерих стих,
надраскан върху касова бележка.
Проекция на импулсивен щрих,
от душевна някаква болежка.

 

Буквички графитени с молив,
рисувани по платена вече сметка.
Картинка в черно-бял мотив,
на разбунтувала се цветна клетка.

 

В очета ми грейна радостта,
от намерената черно-бяла сладост.
В хартийката стаена е страстта, 
на душа обречена... на радост!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно! 😊
  • 🤗 Всекиму такава радост! Благодаря!
  • Даааа! Онази по детски неподправена радост , която се разстила на вълнички по цялата същност , попива в очетата и те светят, светят! Коментарът ти ме върна в Радостта ! Благодаря! Усмиииииих!
  • Много е хубаво и сладко! Като да си намериш забравено шоколадче и да му се насладиш до последна хапка.
  • Проекция на импулсивен щрих,
    от душевна някаква болежка.
    🙂 Хубаво!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...