25.07.2021 г., 23:05

Джобно стихче

928 3 12

В джоба си намерих стих,
надраскан върху касова бележка.
Проекция на импулсивен щрих,
от душевна някаква болежка.

 

Буквички графитени с молив,
рисувани по платена вече сметка.
Картинка в черно-бял мотив,
на разбунтувала се цветна клетка.

 

В очета ми грейна радостта,
от намерената черно-бяла сладост.
В хартийката стаена е страстта, 
на душа обречена... на радост!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно! 😊
  • 🤗 Всекиму такава радост! Благодаря!
  • Даааа! Онази по детски неподправена радост , която се разстила на вълнички по цялата същност , попива в очетата и те светят, светят! Коментарът ти ме върна в Радостта ! Благодаря! Усмиииииих!
  • Много е хубаво и сладко! Като да си намериш забравено шоколадче и да му се насладиш до последна хапка.
  • Проекция на импулсивен щрих,
    от душевна някаква болежка.
    🙂 Хубаво!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...