В джоба си намерих стих,
надраскан върху касова бележка.
Проекция на импулсивен щрих,
от душевна някаква болежка.
Буквички графитени с молив,
рисувани по платена вече сметка.
Картинка в черно-бял мотив,
на разбунтувала се цветна клетка.
В очета ми грейна радостта,
от намерената черно-бяла сладост.
В хартийката стаена е страстта,
на душа обречена... на радост!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
