6 ago 2008, 9:30

Длан 

  Poesía
1368 0 6
Подритнах без да искам камъче.
И после на сърце ми заприлича.
Прибрах го в джоба си,  на топло.
А нейде може би едно сърце
само се лута, съдба го разпилява,
тежки думи го настъпват.
И търси нежни пръсти,
длан, която да го приюти.

© Дана Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??