Длан
Подритнах без да искам камъче.
И после на сърце ми заприлича.
Прибрах го в джоба си, на топло.
А нейде може би едно сърце
само се лута, съдба го разпилява,
тежки думи го настъпват.
И търси нежни пръсти,
длан, която да го приюти.
И после на сърце ми заприлича.
Прибрах го в джоба си, на топло.
А нейде може би едно сърце
само се лута, съдба го разпилява,
тежки думи го настъпват.
И търси нежни пръсти,
длан, която да го приюти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дана Ангелова Todos los derechos reservados
