Длан
Подритнах без да искам камъче.
И после на сърце ми заприлича.
Прибрах го в джоба си, на топло.
А нейде може би едно сърце
само се лута, съдба го разпилява,
тежки думи го настъпват.
И търси нежни пръсти,
длан, която да го приюти.
И после на сърце ми заприлича.
Прибрах го в джоба си, на топло.
А нейде може би едно сърце
само се лута, съдба го разпилява,
тежки думи го настъпват.
И търси нежни пръсти,
длан, която да го приюти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дана Ангелова Всички права запазени
