Aug 6, 2008, 9:30 AM
Длан
Подритнах без да искам камъче.
И после на сърце ми заприлича.
Прибрах го в джоба си, на топло.
А нейде може би едно сърце
само се лута, съдба го разпилява,
тежки думи го настъпват.
И търси нежни пръсти,
длан, която да го приюти.
И после на сърце ми заприлича.
Прибрах го в джоба си, на топло.
А нейде може би едно сърце
само се лута, съдба го разпилява,
тежки думи го настъпват.
И търси нежни пръсти,
длан, която да го приюти.
© Дана Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
харесах
-
Вероятно ДА! Вземи го в топлата си длан!Поздрав от мен!
-
Истинска си!
Много красив стих, много ми хареса!
Прегръдка! -
Много нежна и поетична...!!!
-
толкова е хубаво...нежност и обичане...
прекрасна си, мила Дана...с обич. -
Като обич на длан...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
