6 oct 2023, 16:53  

Днес-1

  Poesía
411 3 5

                        Снегът е снел в краката ми лазура
                        и аз вървя усмихнат
                        по сините ливади на небето
                        в една спокойна и набожна тишина.
                        Днес нямам никакви въпроси,
                        далеч съм от житейските тревоги
                        и знам, че цялата вселена съществува
                       да опознае себе си чрез нас.
                       Достатъчно е само да обичаш.     

                                                 Георги Мицков

 

Днес е денят на откровенията –

дълъг послевкус от лятото.

Писалката се плъзга по листа –

черни следи оставя,

както някой някога – в снега.

Измамно бели са: снега и листите,

ала вселената след тях е чиста,

по-добра.

Днес него няма го –

стопило е следите му отдавна

лятото.

Но черните – прочетени

от листите изписани 

навярно са останали. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Златке!
    Аз имам написани няколко такива стихотворения, в началото на които има цитати от нещо, което ми е харесало. Смисълът на цитатите (ние го знаем, но по-младите - не) е да отдадеш дължимото уважение на някой, живял и творил преди теб. Пък, дай Боже някой и да прочете нещо от цитираните.
  • "ала вселената след тях е чиста,
    по-добра."
    Поздравления, Петре!
  • Аз съм щастлив, че открих стиховете на Георги Мицков преди време. Той е един странен и красив лъч светлина, поет и преводач, умишлено отхвърлян и премълчаван, от българските му “колеги”. Това, което не пише в уикипедия за него е, че известно време е живял в град Сливница, понеже софийско жителство не му е било разрешавано, както и да публикува. Останалото го пише. А важното е в поезията му. Благодаря ви, че прочетохте.
  • Колко красиво е рисувал!
    Пасвате си!
  • Но черните следи- прочетени
    от листите изписани
    навярно са останали. - много ми хареса, накрая си повторих следите и си казах- сигурно защото все някога някой ги повтаря

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...