Днес-1
Снегът е снел в краката ми лазура
и аз вървя усмихнат
по сините ливади на небето
в една спокойна и набожна тишина.
Днес нямам никакви въпроси,
далеч съм от житейските тревоги
и знам, че цялата вселена съществува
да опознае себе си чрез нас.
Достатъчно е само да обичаш.
Георги Мицков
Днес е денят на откровенията –
дълъг послевкус от лятото.
Писалката се плъзга по листа –
черни следи оставя,
както някой някога – в снега.
Измамно бели са: снега и листите,
ала вселената след тях е чиста,
по-добра.
Днес него няма го –
стопило е следите му отдавна
лятото.
Но черните – прочетени
от листите изписани
навярно са останали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Димитров Всички права запазени
