Днес и преди

7 feb 2008, 10:10

Poesía » De amor

532 0 7

Взе ме преди толкова зими.

Колко пъти прецъфтяваше крушата?

Приюти ме като голо птиче, измръзнало.

И... се сляхме до... цяло.

От любов онемявахме.

Аз те виждах навсякъде.

Колко пъти се завръщаха щъркелите?

Днес укротено притихнали,

само няколко реплики.

Парното, токът, хлябът...

пак са поскъпнали.

Монолог.

Пак ли мач?

Пак ще будувам до съмнало?...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

edelvais (Анна Попова)

2008-02-08T17:09:03+02:00

Когато прозата на живота се превърне в поезия значи, че душата е с финес!
voda (Елица Ангелова)

2008-02-07T23:05:11+02:00

Къде отива любовта? И защо?
Обичам стихове, които ме карат да се замисля.
Сърдечен поздрав!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-02-07T15:32:59+02:00

Хубаво казано и написано!
много ми хареса. с обич, Галя.
liliv (Лилия Велчева)

2008-02-07T15:22:05+02:00

"Пак ли мач?"
Мач след мач...
Това е...,познато...и тъжно,нали...?
Хареса ми стиха ти ,Галя!Поздрав,сърдечен!
vanila_n (Виолета)

2008-02-07T11:54:46+02:00

...жалко,но може би реално...Поздрав!
face04 (Таня Кирилова)

2008-02-07T10:44:30+02:00

Прозата в ежедневието.Поздравявам те за творбата!
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2008-02-07T10:32:42+02:00

Колко ми е познато! Много ми хареса стиха ти!