Fabiana (Галя Николова)
7 222

7 feb 2008, 10:10

Днес и преди

Poesía » De amor

718 0 7

Взе ме преди толкова зими.

Колко пъти прецъфтяваше крушата?

Приюти ме като голо птиче, измръзнало.

И... се сляхме до... цяло.

От любов онемявахме.

Аз те виждах навсякъде.

Колко пъти се завръщаха щъркелите?

Днес укротено притихнали,

само няколко реплики.

Парното, токът, хлябът...

пак са поскъпнали.

Монолог.

Пак ли мач?

Пак ще будувам до съмнало?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

edelvais (Анна Попова)

Когато прозата на живота се превърне в поезия значи, че душата е с финес!

2008-02-08T17:09:03+02:00
voda (Елица Ангелова)

Къде отива любовта? И защо?
Обичам стихове, които ме карат да се замисля.
Сърдечен поздрав!

2008-02-07T23:05:11+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво казано и написано!
много ми хареса. с обич, Галя.

2008-02-07T15:32:59+02:00
liliv (Лилия Велчева)

"Пак ли мач?"
Мач след мач...
Това е...,познато...и тъжно,нали...?
Хареса ми стиха ти ,Галя!Поздрав,сърдечен!

2008-02-07T15:22:05+02:00
vanila_n (Виолета)

...жалко,но може би реално...Поздрав!

2008-02-07T11:54:46+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0