Взе ме преди толкова зими.
Колко пъти прецъфтяваше крушата?
Приюти ме като голо птиче, измръзнало.
И... се сляхме до... цяло.
От любов онемявахме.
Аз те виждах навсякъде.
Колко пъти се завръщаха щъркелите?
Днес укротено притихнали,
само няколко реплики.
Парното, токът, хлябът...
пак са поскъпнали.
Монолог.
Пак ли мач?
Пак ще будувам до съмнало?...
© Галя Николова Все права защищены