7.02.2008 г., 10:10

Днес и преди

715 0 7

Взе ме преди толкова зими.

Колко пъти прецъфтяваше крушата?

Приюти ме като голо птиче, измръзнало.

И... се сляхме до... цяло.

От любов онемявахме.

Аз те виждах навсякъде.

Колко пъти се завръщаха щъркелите?

Днес укротено притихнали,

само няколко реплики.

Парното, токът, хлябът...

пак са поскъпнали.

Монолог.

Пак ли мач?

Пак  ще будувам до съмнало?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато прозата на живота се превърне в поезия значи, че душата е с финес!
  • Къде отива любовта? И защо?
    Обичам стихове, които ме карат да се замисля.
    Сърдечен поздрав!
  • Хубаво казано и написано!
    много ми хареса. с обич, Галя.
  • "Пак ли мач?"
    Мач след мач...
    Това е...,познато...и тъжно,нали...?
    Хареса ми стиха ти ,Галя!Поздрав,сърдечен!
  • ...жалко,но може би реално...Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...