4 dic 2008, 12:29  

Днес няма да го мисля

1.3K 0 30

 

                          

                           Сърцето ми е многопластово ранимо,

                           раздава, като Скарлет, двупосочно,

                           разтваря се пред Бътлър уязвимо,

                           пред Ашли плаче кърваво, самотно.

 

                           И талията... тънка, като нейната,

                           от нямане стопих се, като истина...

                           Научих от лъжата, чудодейната,

                           че лесно се живее без замисляне.

 

                           Отнасяше ми вихърът надеждата,

                           проблемите си исках да разчистя,

                           разкъсвах на приличието мрежите

                           и казвах си: „Днес няма да го мисля."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Там където разумът надделява, не може да съществува безумна изпепеляваща любов.
  • Благодаря!
  • М...да. Хубав стих, Човече! Ваше Благородие
  • с дар
  • кога я прочете? А Скарлет чете ли? Защо като бяхме малки не обръщахме внимание на класическите заглавия? Българското образователна система отглежда литературни неграмотници. Като бях в гимназията си мислех, че класическо е синоним за скучно.
    Харесва ми.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...