Сърцето ми е многопластово ранимо,
раздава, като Скарлет, двупосочно,
разтваря се пред Бътлър уязвимо,
пред Ашли плаче кърваво, самотно.
И талията... тънка, като нейната,
от нямане стопих се, като истина...
Научих от лъжата, чудодейната,
че лесно се живее без замисляне.
Отнасяше ми вихърът надеждата,
проблемите си исках да разчистя,
разкъсвах на приличието мрежите
и казвах си: „Днес няма да го мисля."