4.12.2008 г., 12:29  

Днес няма да го мисля

1.3K 0 30

 

                          

                           Сърцето ми е многопластово ранимо,

                           раздава, като Скарлет, двупосочно,

                           разтваря се пред Бътлър уязвимо,

                           пред Ашли плаче кърваво, самотно.

 

                           И талията... тънка, като нейната,

                           от нямане стопих се, като истина...

                           Научих от лъжата, чудодейната,

                           че лесно се живее без замисляне.

 

                           Отнасяше ми вихърът надеждата,

                           проблемите си исках да разчистя,

                           разкъсвах на приличието мрежите

                           и казвах си: „Днес няма да го мисля."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Там където разумът надделява, не може да съществува безумна изпепеляваща любов.
  • Благодаря!
  • М...да. Хубав стих, Човече! Ваше Благородие
  • с дар
  • кога я прочете? А Скарлет чете ли? Защо като бяхме малки не обръщахме внимание на класическите заглавия? Българското образователна система отглежда литературни неграмотници. Като бях в гимназията си мислех, че класическо е синоним за скучно.
    Харесва ми.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...