Сърцето ми е многопластово ранимо,
раздава, като Скарлет, двупосочно,
разтваря се пред Бътлър уязвимо,
пред Ашли плаче кърваво, самотно.
И талията... тънка, като нейната,
от нямане стопих се, като истина...
Научих от лъжата, чудодейната,
че лесно се живее без замисляне.
Отнасяше ми вихърът надеждата,
проблемите си исках да разчистя,
разкъсвах на приличието мрежите
и казвах си: „Днес няма да го мисля."
© Анна Станоева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
