4 дек. 2008 г., 12:29  

Днес няма да го мисля

1.3K 0 30

 

                          

                           Сърцето ми е многопластово ранимо,

                           раздава, като Скарлет, двупосочно,

                           разтваря се пред Бътлър уязвимо,

                           пред Ашли плаче кърваво, самотно.

 

                           И талията... тънка, като нейната,

                           от нямане стопих се, като истина...

                           Научих от лъжата, чудодейната,

                           че лесно се живее без замисляне.

 

                           Отнасяше ми вихърът надеждата,

                           проблемите си исках да разчистя,

                           разкъсвах на приличието мрежите

                           и казвах си: „Днес няма да го мисля."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Там където разумът надделява, не може да съществува безумна изпепеляваща любов.
  • Благодаря!
  • М...да. Хубав стих, Човече! Ваше Благородие
  • с дар
  • кога я прочете? А Скарлет чете ли? Защо като бяхме малки не обръщахме внимание на класическите заглавия? Българското образователна система отглежда литературни неграмотници. Като бях в гимназията си мислех, че класическо е синоним за скучно.
    Харесва ми.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...