20 abr 2011, 3:02

До край

  Poesía » Otra
1.1K 0 10

Разсипа ме – пепел

от твоето мъртво огнище.

Вятър да ме разнесе –

пепел от рози -

твоите любими цветя,

и аз...

Разхвърли ме –

безброй недописани мисли.

Моят път

все към теб ще ме води.

Все към тебе върви.

И ти...

А жаравата пали

твоите нощи.

Твоите длани студени –

да стопли,

твоите сънища – сиви мечти.

Потърси ме –

малко въгленче

пак душата ти жегва.

Пали твоите мисли –

наяве.

Не е ли време да се опариш?!

Аз в душата ти скрих се,

там оставам докрай –

да горя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...