20.04.2011 г., 3:02 ч.

До край 

  Поезия » Друга
917 0 10

Разсипа ме – пепел

от твоето мъртво огнище.

Вятър да ме разнесе –

пепел от рози -

твоите любими цветя,

и аз...

Разхвърли ме –

безброй недописани мисли.

Моят път

все към теб ще ме води.

Все към тебе върви.

И ти...

А жаравата пали

твоите нощи.

Твоите длани студени –

да стопли,

твоите сънища – сиви мечти.

Потърси ме –

малко въгленче

пак душата ти жегва.

Пали твоите мисли –

наяве.

Не е ли време да се опариш?!

Аз в душата ти скрих се,

там оставам докрай –

да горя.

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??