20.04.2011 г., 3:02

До край

1.1K 0 10

Разсипа ме – пепел

от твоето мъртво огнище.

Вятър да ме разнесе –

пепел от рози -

твоите любими цветя,

и аз...

Разхвърли ме –

безброй недописани мисли.

Моят път

все към теб ще ме води.

Все към тебе върви.

И ти...

А жаравата пали

твоите нощи.

Твоите длани студени –

да стопли,

твоите сънища – сиви мечти.

Потърси ме –

малко въгленче

пак душата ти жегва.

Пали твоите мисли –

наяве.

Не е ли време да се опариш?!

Аз в душата ти скрих се,

там оставам докрай –

да горя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...