До край

Poetry » Other

1.1K 0 10

Разсипа ме – пепел

от твоето мъртво огнище.

Вятър да ме разнесе –

пепел от рози -

твоите любими цветя,

и аз...

Разхвърли ме –

безброй недописани мисли.

Моят път

все към теб ще ме води.

Все към тебе върви.

И ти...

А жаравата пали

твоите нощи.

Твоите длани студени –

да стопли,

твоите сънища – сиви мечти.

Потърси ме –

малко въгленче

пак душата ти жегва.

Пали твоите мисли –

наяве.

Не е ли време да се опариш?!

Аз в душата ти скрих се,

там оставам докрай –

да горя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

marco777 (Марко)

<a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src="http://s20.rimg.info/13da9aa51c73f92d82cedb03828b63b9.gif" border="0" /></a>

2011-06-03T05:16:46+03:00
Jull (Джули)

Много красиво (:

2011-04-25T22:20:38+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Златце!!!
((( )))

2011-04-20T21:32:16+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Всеки огън угасва, Нелко, и вятърът разнася пепелта му!

2011-04-20T21:25:10+03:00
Laska (Ласка Александрова)

"Аз в душата ти скрих се,
там оставам докрай –
да горя."
!
Поздрав!

2011-04-20T18:49:04+03:00