20 апр. 2011 г., 03:02

До край

1.1K 0 10

Разсипа ме – пепел

от твоето мъртво огнище.

Вятър да ме разнесе –

пепел от рози -

твоите любими цветя,

и аз...

Разхвърли ме –

безброй недописани мисли.

Моят път

все към теб ще ме води.

Все към тебе върви.

И ти...

А жаравата пали

твоите нощи.

Твоите длани студени –

да стопли,

твоите сънища – сиви мечти.

Потърси ме –

малко въгленче

пак душата ти жегва.

Пали твоите мисли –

наяве.

Не е ли време да се опариш?!

Аз в душата ти скрих се,

там оставам докрай –

да горя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...