9 nov 2017, 16:57

До огнището

  Poesía
1.5K 12 22

Малка къща, невзрачна почти,

до чешмата на стария път,

с поолющени, бели стени –

до оградата, рози цъфтят!

 

Този дом бе изпълнен с любов –

дребен старец и бяла старица!

Споделили един цял живот,

всеки ден, всеки миг се обичат!

 

Върху масата – светла покривка

с избродирани, жълти листа,

на перваза – цветна усмивка,

всъщност, ваза с градински цветя!

 

До огнището в топлата стая

с аромат на чай в утринта,

съхранили доброто, те знаят, 

пак ще бъде прекрасен деня!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, приятели!
  • До огнището
    две усмивки
    две щастливи сърца
    къщата малка
    но рози цъфтят
    и няма тъга.
    Стих пропит с аромата на градински цветя.
    Поздравление!
  • Красив стих, от чийто финал лъха една вечност... Поздрави, Руми!
  • Прекрасен стих, Руми! Ето в това се крие истински ценното в живота! Много ми хареса! Поздравявам те!
  • Топло и съкровено за скъпи хора!...
    Много ми хареса творбата ти, Руми!..
    Поздрави!...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...