9 nov 2017, 16:57

До огнището

  Poesía
1.6K 12 22

Малка къща, невзрачна почти,

до чешмата на стария път,

с поолющени, бели стени –

до оградата, рози цъфтят!

 

Този дом бе изпълнен с любов –

дребен старец и бяла старица!

Споделили един цял живот,

всеки ден, всеки миг се обичат!

 

Върху масата – светла покривка

с избродирани, жълти листа,

на перваза – цветна усмивка,

всъщност, ваза с градински цветя!

 

До огнището в топлата стая

с аромат на чай в утринта,

съхранили доброто, те знаят, 

пак ще бъде прекрасен деня!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, приятели!
  • До огнището
    две усмивки
    две щастливи сърца
    къщата малка
    но рози цъфтят
    и няма тъга.
    Стих пропит с аромата на градински цветя.
    Поздравление!
  • Красив стих, от чийто финал лъха една вечност... Поздрави, Руми!
  • Прекрасен стих, Руми! Ето в това се крие истински ценното в живота! Много ми хареса! Поздравявам те!
  • Топло и съкровено за скъпи хора!...
    Много ми хареса творбата ти, Руми!..
    Поздрави!...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...